„Най-доброто и най-мъдрото убежище от всички проблеми е в науката."

Ада Лъвлейс

Ада Лъвлейс (1815-1852) е британска математичка и писателка. Тя е дъщеря на Лорд Байрон и Ан Изабела Милбанк. След като родителите й се разделят, майка й насърчава интереса на Ада към математиката, за да я отдалечи от поетическото поприще на баща й. Ада е създателка на първия алгоритъм, изпълнен от машина. Това я прави първият компютърен програмист в историята. Тя осъзнава потенциала на компютрите като аналитични машини още когато на тях се гледа единствено като на изчислителни устройства.

Мария Монтесори

Мария Монтесори (1870-1952) е италианска лекарка и световноизвестна педагожка. На 13-годишна възраст я приемат в техническия институт само за момчета, където се подготвя за кариера на инженер, но по-късно решава да запише медицина. През 1896 г. тя става една от първите дипломирани лекарки в Италия. В работата си като учителка насърчава децата да взимат самостоятелни решения. Създаденият от нея възпитателен метод се използва по целия свят и цели да развие естественото желание на децата за учене. През 1907 г. отваря първото училище по метода „Монтесори", а днес вече има над 22 000 такива в поне 110 държави.

„Установяването на траен мир е работа на образованието. Политиката може единствено да ни измъкне от война."

„От всички проявления на ефимерното, човешкото тяло е най-уязвимото, единственият източник на цялата радост, цялото страдание и цялата истина."

Алина Шапошников

Алина Шапошников (1926-1973) е полска скулпторка от еврейски произход. През Втората световна война тя е изпратена в концентрационен лагер заедно с майка си. След войната заминава за Прага, където учи скулптура. Повлияна от собствения си житейски опит, тя използва бронз, камък, а по-късно и пластмаса, за да представи изкривеното и фрагментирано човешко тяло като метафора за войната. През 1962 г. представя Полша на Венецианското биенале. Алина е смятана за една от най-влиятелните артистки от следвоенния период в Полша. Нейни творби са изложени в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Розалинд Франклин

Розалинд Франклин (1920-1958) е британска биофизичка. Тя има сериозен принос за откриването на молекулярната структура на ДНК, но получава признание за това едва след смъртта си. Нейният труд и последващата работа на Франсис Крик, Джеймс Уотсън и Морис Уилкинс им печели Нобелова награда през 1962 г. Розалинд ръководи пионерската работа в Лондонския университет, засягаща молекулярните структури на вирусите. Екипът й продължава нейните изследвания и след смъртта й, като също печели Нобеловата награда по химия през 1982 г.

„Науката и ежедневието не могат и не трябва да бъдат разделяни. За мен науката дава частично обяснение на живота."

„Когато жените са солидарни една с друга, провалът е невъзможен."

Сюзан Б. Антъни

Сюзан Б. Антъни (1820-1906) е американска писателка и активистка за граждански права на жените и срещу робството. Изиграва централна роля в движението за въвеждане на избирателни права на жените в САЩ през XIX век. Заедно с Елизабет Кейди Стантън основава Националната асоциация за правото на жените да гласуват, както и седмичния журнал за права на жените „Революцията" (The Revolution). През 1872 г. Сюзан гласува на президентските избори, въпреки че тогава това е забранено за жените. Две седмици по-късно тя е арестувана и осъдена за незаконно гласуване. Пътувайки из САЩ и Европа, Сюзан е изнасяла множество речи за насърчаване на гражданското участие на жените.

Сюзан Зонтаг

Сюзан Зонтаг (1933-2004) е американска писателка, режисьорка и арт критик в сферата на фотографията и театъра, както и активистка за човешки права. Пътува до конфликтни зони и пише за тях. По време на обсадата на Сараево Сюзан поставя пиесата „В очакване на Годо" на Самюъл Бекет на свещи в театъра на града. Днес площадът пред театъра е кръстен на нейно име. Често описват Зонтаг като един от най-влиятелните критици на своето поколение. Книгите й са преведени на 32 езика.

„Литературата е упражнение, което развива способността ни да плачем за хората, които са различни от нас и които не ни принадлежат."

„Образованието е най-добрият начин да промениш света."

Нана Асма'у

Нана Асма'у (1793-1864) е принцеса в Сокотския халифат (днешна Нигерия), поетеса и учителка. За да улесни достъпа на жените до образование, тя създава професията на жажите, пътуващи учителки, които обучават момичетата по домовете им. Те съществуват и до днес, а Нана е смятана за предшественичка на феминистките, борещи се за равни права на жените в Африка.

Глория Стейнем

Глория Стейнем (р. 1934) е американска феминистка, писателка и журналистка. Тя е една от най-изявените съвременни активистки за правата на жените. През 1963 г. започва работа като журналист под прикритие в клуба на „Плейбой" в Ню Йорк, за да разкрие експлоатацията на жените, работещи там. Статията й за тъмната страна на бляскавия клуб я превръща в знаменитост. През 1972 г. Стайнем създава списанието „Ms." което продължава да съществува и сега. Дори и днес тя пише книги и статии и продуцира документален сериал за проблемите на жените по света.

„Бъдещето зависи изцяло от това, което всеки от нас прави всеки ден."

„Не е нужно животът да е лесен, стига да не е празен."

Лиза Майтнер

Лиза Майтнер (1878-1968) е австрийска ядрена физичка, една от пионерките в областта на ядрената физика и изследването на радиоактивността. Заради еврейския си произход губи работата си в университета, когато нацистите идват на власт през 30-те години на XX век. Заради предразсъдъци спрямо жените Нобеловият комитет присъжда наградата за постиженията й в откриването на ядреното делене на колегите й мъже. Тя е първата жена професор по физика в Германия и на нея е наречен химичен елемент.

Берта Касерес

Берта Касерес (1971-2016) е природозащитничка от Хондурас. Като активистка води кампании по широк кръг въпроси, включително срещу незаконната сеч и собствениците на плантации. Тя подкрепя феминизма, правата на ЛГБТИ хората, както и някои по-широки социални каузи. Въпреки множество заплахи започва кампания срещу строежа на язовир „Агуа Зарка", застрашаващ гори и села, и успява да убеди инвеститора да се оттегли от проекта. Тя защитава и правата на коренното население на Хондурас.

„Те се страхуват от нас, защото ние сме безстрашни."

„Време е да сме смели."

Томое Гозен

Томое Гозен (1157-1247) е японска жена самурай от XII век, известна със силата и смелостта си. Между XII и XIX век жените от самурайските класове са били обучавани да използват меч, нагината (извито острие), лък и стрела, за да могат да защитават домовете и семействата си. Служеща си отлично с лък и меч, Томое участва в безброй битки, на няколко пъти предвождайки армията. Известна е като воин със силата на хиляда.

Хипатия Александрийска

Хипатия Александрийска (р. около 350-415) е гръцки астроном, математик и философ. Тя е първата жена математик, за чийто живот и работа съществува подробна документация, макар оригиналните й творби да са изгубени. Ръководи училище в Александрия (днешен Египет), където преподава философия и астрономия. Някои историци смятат, че тя е изобретателката на астролабията - астрономически уред за измерване на положението на звездите, и хидрометъра - уред за измерване на плътността на течности. Екзопланета в съзвездието Дракон е кръстена на нея.

„Запази си правото да мислиш, защото, дори да го правиш погрешно, пак е по-добре, отколкото да не го правиш въобще."

„През целия си живот бях запленена от химията и кристалите."

Дороти Ходжкин

Дороти Ходжкин (1910-1994) е британска химичка, развила кристалографията на протеините. Животът й като изследователка започва, когато като дете получава книга с химични експерименти с кристали. Завършва химия в Оксфордския университет през 1932 г. с пълно отличие, но като жена по това време трудно намира работа и продължава образованието си в Кеймбридж. През 1964 г. получава Нобелова награда за химия. Ходжкин остава в историята и с разчитането на структурата на инсулина и на витамин В12, който има най-сложната структура от всички витамини.

Амелия Еърхарт

Амелия Еърхарт (1897-1939) е американска авиаторка, журналистка, поетеса и активистка за правата на жените. По време на въздушно шоу през 1920 г. се качва за пръв път на самолет. Преживяването я вдъхновява да се научи как да лети и започва да взима уроци от Анита Снук, една от първите жени пилоти. Амелия е шестнайсетата жена, получила лиценз за пилот в САЩ. Впоследствие става първата жена, която прелита сама над Атлантическия океан през 1928 г. и първият човек въобще, прелетял над Атлантическия и Тихия океан.

„Най-ефективният начин да направиш нещо е просто да го направиш."

„Не се страхувай от трудната работа. Нищо не става лесно. Не позволявай на другите да те разколебават и да ти казват, че няма да се справиш."

Гертруд Бел Елиън

Гертруд Бел Елиън (1918-1999) е американска фармаколожка и био-химичка. След като дядо й умира от рак, решава, че никой не бива да страда толкова много, и на 15-годишна възраст започва да следва химия. След като се дипломира, трудно намира работа, защото много лаборатории тогава отказват да наемат жени. Въпреки това кариерата й е впечатляваща. Гертруд помага за разработването на лекарства за лечение на сериозни заболявания, включително малария и СПИН. През 1988 г. заедно с Джордж Хичингс и сър Джеймс Блек тя получава Нобелова награда за медицина за създаването на лекарства, противодействащи на левкемия, ревматизъм, малария, херпес и други вируси.

Мая Анджелоу

Мая Анджелоу (1928-2014) е американска поетеса, актриса, писателка и активистка за политически права. Известна е с автобиографиите си, посветени на трудното си детство и младежки години, белязани от расизъм, бедност и насилие. Носителка е на почетни степени от 50 университета. Преди да стане един от най-влиятелните гласове в литературата, на 16 години става първата чернокожа кондукторка в трамваите на Сан Франциско през 40-те, а впоследствие и една от най-ярките женски фигури на движението за граждански права в САЩ.

„Ако не харесваш нещо, промени го, Ако не можеш, промени отношението си."

„Прекарах младостта си в изследване на насекомите."

Мария Сибила Мериан

Мария Сибила Мериан (1647-1717) е германска натуралистка и художничка. Въпреки че насекомите обикновено се смятат за грозни и противни, изучаването им се превръща в хоби за Мария, а това я прави първата ентомоложка в историята. Къщата й била пълна с кутии, буркани и растения, а кухнята й била като лаборатория. Тя описва жизнения цикъл на над 185 насекоми, а една от най-важните й илюстрации документира метаморфозата на пеперудата. Дотогава този процес е представлявал загадка за повечето хора.

Хатшепсут

Хатшепсут (1507-1458 пр.н.е.) е една от първите жени, управлявали Древен Египет като фараон. Управлението й е дълго и изключително успешно -белязано от мир и мащабни строителни проекти. След смъртта й името на Хатшепсут е изтрито от повечето монументи, а статуите й са унищожени. Когато за първи път намират информация за нея по стените на храма в Дейр ел-Бахри, египтолозите от XIX век са объркани от надписите за нея в женски род. Дебатите и разгорещените спорове около личността на Хатшепсут продължавати през XX век, но днес знаем много повече за тази забележителна жена.

„Нека чуят всички хора, колкото и да са те! Нещата, които съм направила, са били продиктувани от сърцето ми."

„Всеки творец иска да направи неочакваното."

Хеди Ламар

Хеди Ламар (1914-2000) е холивудска филмова звезда и изобретателка от Австрия. От малка тя мечтала да е актриса. През 1938 г. се премества в САЩ и започва кариерата си в Холивуд, като участва в 18 филма в периода от 1940 до 1949 г. Въпреки че няма формално образование, в свободното си време е изобретателка, а проектите й включват идеи като по-ефективни светофари и ефервесцентни таблетки за газирани напитки. Заедно с композитора Джордж Антийл през 1941 г. създават технологията, която днес ни позволява да използваме GPS, Bluetooth и Wi-Fi устройства.

Хелън Келър

Хелън Келър (1880-1968) е американска авторка, педагожка и активистка за политически права. След тежко боледуване тя губи слуха и зрението си едва на 19 месеца, но с годините успява да научи брайловата азбука и да проговори. Тя става първият глух и незрящ човек, получил бакалавърска степен в изкуствата. Хелън използва уменията си, за да пише за слепотата - тема табу по това време, застъпва се за правата на незрящите пред Конгреса на САЩ, помага за извеждането на хората с увреждания от приютите и се бори за избирателните права на жените. Тя пише и издава общо 12 книги, включително „Историята на живота ми".

„Сами сме способни на толкова малко, а заедно - на толкова много!"

„Това как изглеждаш и как се обличаш е изцяло твое решение, не чужда работа."

Мод Вагнер

Мод Вагнер (1877-1961) е американска акробатка и циркова артистка. През 1904 г., по време на световния панаир в Сейнт Луис, Мод се запознава с татуиста Гъс Вагнер. Съгласява се да излезе на среща с него, ако я научи да прави татуировки. Така започва кариерата на Мод като първата известна татуистка в САЩ и целия западен свят. Работата й добива широка популярност, но чак през 20-те години на XX век в професията започват да навлизат повече жени. С Гъс се женят и Мод предава изкуството на татуирането на дъщеря им Лотева, която започва своята кариера на 9-годишна възраст.

Нети Хънибол

Нети Хънибол (1871-1901), чието истинско име е Мери Хътсън, е британска футболистка, мениджърка и треньорка. Женският футбол става популярен чак след Първата световна война. Преди това не се е гледало е добро око на това жените да участват в състезателни спортове, дори им е било забранявано да го правят. Нети е пионерка в женския футбол в Англия и е капитан на Британския дамски футболен клуб, основан през 1895 г. - първия подобен в света. Жените в него играят с панталони, което по онова време предизвиква възмущение. Дори британски лекари изразяват неодобрение, тъй като смятали, че панталоните вредят на здравето на жените.

„Очаквам с нетърпение деня, когато дамите ще могат да седнат в парламента и да участват във взимането на решения, особено на онези, които ги засягат най-много."

„Героитв вършат невероятни неица. Стореното от мен не беше невероятно, а нормално."

Ирена Сендлерова

Ирена Сендлерова (1910-2008) е полска медицинска сестра, социална работничка и активистка. По време на Втората световна война тя е част от полската съпротива в окупираната територия на Варшава и е ръководителка на детската секция на Съвета за помощ на евреите, активен между 1942 и 1945 г. Създадената от нея мрежа от хора и организации спасява около 2500 деца по време на Втората световна война, извеждайки ги тайно от Варшавското гето, скрити например в куфари. В края на 1943 г. е арестувана от Гестапо, но Съветът успява да я освободи. Номинирана е за Нобелова награда за мир.

Сара Бернар

Сара Бернар (1844-1923) е френска филмова и театрална актриса, която се сдобива със световна известност в края на XX век. Играе около 70 роли в театрални продукции в Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Австралия и Близкия изток и същевременно управлява няколко театъра в Париж. Тя е една от първите жени, които дръзват да играят мъжки роли, като Хамлет, на сцената и е сред първите големи театрални актриси, снимали се в киното. През 1905 г. претърпява тежка злополука и наранява сериозно дясното си коляно. По-късно кракът й е ампутиран. Въпреки трудностите Сара продължава кариерата си и играе дори на фронта по време на Първата световна война.

„Дълготрайният успех може да бъде постигнат само с непрестанен интелектуален труд, винаги вдъхновен от идеала."

„Трябва да правиш онези неща, които смяташ, че не можеш да направиш."

Елинор Рузвелт

Елинор Рузвелт (1884-1962) е американска активистка за човешки права, дипломатка, общественичка и първа дама между 1933 г. и 1945 г. Тя е първата президентска съпруга, която провежда редовни пресконференции, публикува статии в ежедневник и месечно списание, води седмично радиопредаване и е говорителка на национална партийна конференция. Елинор се бори за подобряването на правата на жените на работното място и гражданските права на афроамериканците и азиатците в САЩ. Като председателка на Комисията на ООН за правата на човека, Елинор ръководи изготвянето на Всеобщата декларация за правата на човека, приета през 1948 г.

Нина Симон

Нина Симон (1933-2003) е американска певица, пианистка и активистка за граждански права. Родена е в Северна Каролина, в семейство с осем деца. Тя е една от най-ярките джаз изпълнителки, като самата тя не е обичала това определение, защото е смятала, че в музиката й има разнообразни влияния от соула, блуса и госпъла. Пътят й започва от класическото пиано в местната църква и стига до световната музикална сцена. Нина също активно се включва в движението за граждански права на афроамериканците, мотивирана от личните си сблъсъци с расизма в САЩ.

„Ще ви кажа какво означава свободата за мен: да не се страхуваш."

УСПЕЛИТЕ ЖЕНИ ПО СВЕТА